НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 165 - 2017 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 165 - Year 2017
ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

На зададениятъ му въпросъ за Свободна и Независима Македония моятъ чичо Иванъ Михайловъ, отговори съ цинизъмъ презъ Януари 1990 година въ градъ Римъ Италия. За коя Македония говоритѣ, албанцитѣ стигнаха до Вардара, отговори Иванъ Михайловъ!

Г.Младеновъ | 28/05/2017/
Днесь когато пиша тези няколко реда чета, че Президента на Русия казалъ, че културата на Русия е дошла отъ Македонската земя? Какво руско безобразие, да се бърка историята и политиката за някакво си влияние? Дали това изказване не на г-нъ ПУТИНЪ ще спази “македонизма“ въвъ Вардарска Македония, е много загадъчно! Никой не може да помогне на самата Югославска Република Македония, да запази сърбо-македонизма тамъ тъкъвъ какъвто е? Българското възраждане е много по-силно, отъ каквато и да е сърбо-македонска пропаганда! Днесь имаме много фактори, които ни приближавътъ отъ колкото да ни разделятъ!
На насъ, които се занимаваме съ българитѣ въвъ Вардарска Македония, много често ни задавътъ въпроса, че не смѣ казали, какво ще правимъ съ Македония? Тукъ намиръмъ за уместно да напиша, онова което ме пита предъ рускиятъ дипломатъ, подпредседатела на една отъ военнитѣ академии въвъ Вашингтонъ презъ Май 1997 година! Гнъ.Младеновъ, Вие българитѣ не стѣ казали какво ще правитѣ съ Македония? Азъ вече бяхъ понаучилъ нещо отъ дипломацията и отговорихъ, че азъ не съмъ представителъ на Р.България и не мога да отговоря на този въпросъ! Рускиятъ дипломатъ се обърна къмъ менъ и ме запита, на какъвъ езикъ си говорятъ Югославскиятъ генералъ Методия Ваневски и българскиятъ студенъ въ този Университетъ? Вие сигурно знаетѣ! Вие сѫздадохтѣ проблема и сигурно знаетѣ, че си говорятъ на български! Веднага следъ това запитъхъ дипломата на Русия, отъ кѫде е той? Той ми отговори, че е отъ Украйна и по-бърза да ми каже, че и Украйнцитѣ
сѫ руснаци! Това го пиша за сръбското даскълче Георге Ивановъ, които не отдавна въ градъ Торонто го прекръстиха отъ сръбското Георге на българското Георги!
Днесь много се пише за конгреса на вчерашната комунистическа партия на Югославия, която въ Македония днесь има друго име! Дали старитѣ ново избрани нехранимайковци на Зоранъ Заевъ и другарката Шекеринска, ще дадътъ свобода на българитѣ въвъ Вардарска Македония е въпросъ на разглеждане отъ страна на насъ българитѣ, които се занимаваме съ този въпросъ. Нито ние, нито наблудателитѣ на това, което става по повардарието сѫ оптимисти, че на българитѣ тамъ ще имъ бѫде дадена някаква си свобода! Албанцитѣ ще направятъ Македония двуезична и ще искътъ, да преключътъ съ идеята за една Албания на Балканитѣ, за всички албанци които живеятъ тамъ! Ние българитѣ понеже смѣ импотентни, чакаме някой другъ да решава нашиятъ недовършенъ обединителенъ процесъ!
Ние смѣ публично, за разделяне на Вардарска Македония между Албания и България преди да имъ е дадемъ на албанцитѣ цяла и неделима!

Интригата между София и Скопие или защо Путин игра вабанк?
За българската кауза в Македония и руската провокация
Защо му е на Путин тази провокация?

България и Македония през исторически пробив в отношения
Зоран Заев: Очаквам сътрудничество с България във всяка област
Заев: Ще честваме заедно с Борисов Илинден
Бойко Борисов: Ние сме за единна Македония
Заев: Вярвам, че ще оправдаем приятелството си истински
Заев: Това, което се прави днес е по-ценно от всеки договор
Зоран Заев: Белезите остават
Вождът Георги Димитров

Димитров в Атина

15 юни 2017 г. | Владимир Перев
Посещението на македонския външен министър Никола Груевски на гръцкия си колега Никос Кодзиас, която беше оповестена като нов обрат в отношенията Р.Македония-Гърция, се превърна в тотален провал. Димитров бе любезно посрещнат в Атина, но само за да му кажат, че Гърция не отстъпва от зациментираната политика към Р.Македония-първо промяна на името, след това гръцка съгласност за Р.Македония да бъде приета в НАТО и ЕС.
В навечерието на Атинската екскурзия в Скопие се чуваха оптимистични думи, като възможност държавата да бъде приета в НАТО под името БЮРМ т.е., а след приемането, да се решава въпросът за името. Оказа се, че това е било само една илюзия, която гръцкият министър Кодзиас незабавно обясни.
Сега вече стана ясно, че нито едно македонско правителство, няма да може да работи сериозно, ако няма подход към промяна на името, в съответствие с гръцките посоки, че задължително ще трябва да подпише и споразумение за добросъседство с България и ще трябва да се промени цялата образователна система и политическата риторика заради известните македонистични иредентистични позиции.
Новото македонско правителство още не е на ясно с международните позиции на държавата, но очакванията са дали ще се преодолее ситуацията на само изолация, и ще се подпишат междудържавните споразумения с България и Гърция и накрая дали Р.Македония ще влезе в европейските политически процеси.

КИРО АЛЕКСАНДРОВ: СПОРЪТ МЕЖДУ АТИНА И СКОПИЕ Е И СПОР С БЪЛГАРИЯ

Солунските съзаклятници и Борис Сарафов
Христо Чернопеев
Събитията в Македония от 2015 до 2017 г.
Комунизъм - Прегръдката на АДА

Празникът „Свети Дух Ден на Македония” ...и правителството на Заев

05.06.2017 | БГНЕС
За свободата се пролива кръв. Държавността изисква мъдрост, политическият живот – смелост. Няма земя напоена с повече човешка кръв, отколкото македонската, но държавата Македония продължава да се тресе от взаимноизключващи се амбиции, а политическият й живот да се съшива според чужди кройки. Когато всички с облекчение трябваше да си отдъхнат, след почти петгодишната политическа криза, в Македония изригна разкритието за внедрените сръбски агенти, обслужващи най-високите етажи на властите там. Имената на бившия втори човек в сръбското разузнаване Горан Живанлийевич, който в продължение на десет години „се труди” в Скопие, преквалифициран като „дипломат”, както и на „журналиста” от близкото обкръжение на президента Александър Вучич – Мирослав Лазански, предизвикаха цунами от въпроси. Най-болезненият въпрос, който днес можем да си зададем, е какво е общото между тези двама съвременни сръбски агенти и поетите-войводи Любомир Весов и Илия Кушев? Отговорът е жесток. Докато двамата поети загиват в бой срещу сръбската окупация на Македония през ноември 1922 г. днес, 95 години след техния подвиг, агенти, като споменатите по-горе, продължават да оковават Македония във веригите на сръбските геополитически кроежи. Възможно ли е да поставим на везна подвига, извършен с цената на собствения живот в името на свободата на Македония и оголените зъби на сръбските интереси днес? За да проумеем основателността на този въпрос, трябва да се пренесем мислено 97 години назад, в една от аудиториите на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, когато Любомир Весов и Илия Кушев, заедно с техни колеги от Македония, учредяват студентската корпорация „Вардар” и избират за неин председател своя състудент Иван Михайлов. Две години по-късно Весов и Кушев вече са загинали в бой със сръбския поробител и техните имена стават знаме на борбата за свободна Македония. Няколко години на Свети Дух, се отбелязва, с мълчаливо преклонение, тяхната геройска смърт, докато от 1926 година по инициатива на студентската корпорация „Вардар”, православният празник Свети Дух, започва да се чества и като ден, в който се отдава почит към всички загинали за свободата на Македония. По този повод вестник „Свобода или смърт”, на 1 юли 1929 г. пише: ”Денят на Македония, който напомня на света, че нашата родина не е умряла, идва да подчертае факта, че в общата борба срещу тираничния строй на Югославия македонските българи са на своя пост и за нищо на света няма да изменят на идеала на своя народ...” Днес натрупана ли е вече достатъчно обществена енергия, че църковният празник Свети Дух, провъзгласен някога в София за Ден на Македония, да провокира процес на катарзис, на очистение от наслоенията на югопропагандата, вкоренена чрез средствата на примитивна идеологическа хирургия, в душите и умовете на хората в новата република покрай Вардара? И не превърна ли тази югопропаганда най-безкористните борци във врагове, поставяйки ги на подсъдимата скамейка! И как подвигът на поетите Любомир Весов и Илия Кушев ще изтласка от съзнанието на съвременните поколения фалшивата митология за „Вториот Илиенден” и АСНОМ –ския идентитет на хората там!? Новосформираното правителство на Зоран Заев освен утвърждаване на евроатлантическата перспектива на страната и решаване на спора с Гърция за името на държавата, има да разреши един много по същностен и съкровен проблем, проблемът за подправената идентичност на македонците. Дали те ще се върнат към духовната мощ на Любомир Весов и Илия Кушев, чийто подвиг стана повод за превръщането на църковния празник Свети Дух, в Ден на Македония или ще останат в пропагандната паяжина на сърбокомунизма? Бездушието и жестокоста на дресираните партийни апаратчици Лазар Колишевски, Страхил Гигов, Цветко Узуновски – Абаз и още колко други отклониха македонския народ от векове предначертания му път. Колко добре са го сътворили студентите от корпорация „Вардар”: Свети Дух – Ден на Македония! В този празник Светиклиментовите традиции се свързват с идеалите на Гоце и Даме, чийто последователи бяха и си остават завинаги двамата поети с войводски ореол и с войводска смърт - Любомир Весов и Илия Кушев... Днес Македония тръпне в очакване. Накъде ще я поведе Заев, към духовността на Свети Дух или към кариеризма на апаратчиците? Нека да не гадаем, да дадем шанс на новото правителство в Скопие, само да проумее подвига на тези, които с цената на собствения си живот сътвориха този празник: Сети дух - Ден на Македония!...

Македония вече има редовно правителство
Любчо Нешков - Македонската пролет

Ново правителство

1 юни 2017 г. | Владимир Перев
Накрая, Р.Македония има ново правителство. Кризисната политическа и икономическа ситуация в страната продължава повече от две години, недоволството на гражданите и безредиците са достигнали своят връх в демонстрациите и насилието по улиците на македонските градове и в самия парламент в Скопие, а в момента никой не знае дали и как тази кризисна ситуация ще бъде преодоляна. Новото правителство получи само 62 гласа на народните представители от 120, така че става дума за много тънко мнозинство.
В речта си новият премиер Зоран Заев каза, че новото правителство ще прави реформи, ще напусне системата на плоския данък, ще бъде ориентирана към НАТО и ЕС, ще реформира съдебната система и веднага поиска оставката на главния прокурор Зврлевски, човек, който най-често е обвиняван за корупция в съдебната система.
Радмила Шекеринска е първата македонска жена-министър на отбраната и нейната надежда е, че тя ще носи знамето на НАТО в момента на получаване на членството и че държавата ще бъде приета под името БЮРМ, т.е. няма да позволи промяна на името.
Министърът на външните работи Николай Димитров е де факто член на ВМРО-ДПМНЕ също както и майка му, която беше депутат при Любчо Георгиевски и баща му, който е дипломат при Борис Трайковски. Никола Димитров се отказа от мястото посланик в Москва предложено от Никола Груевски, напусна държавата, за сега да се върне като министър.
Малко е известен министърът на финансите Драган Тевдовски, но става дума за голям интелект, с образование в най-високите европейски и американски институти, а студентите казват за него че той е "най-вдъхновяващият професор в македонските университети".
Проблемът с името е най-големият проблем на държавата в международните отношения ... тук няма нищо ново. Заев повтори стари фрази на бившия премиер Никола Груевски, че народът ще решава за референдум, а самият той ще настоява за справедливо решение. Това хубаво звучи за македонските уши, но означава една далечно, непрозрачно и не много щастливо бъдеще за народа и държавата.

Иван Николов: Груевски не е ВМРО, ВМРО не е ДПМНЕ

11.03.2017 | БГНЕС - Иван Николов, журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание България-Македония.
Поради кръстосването на много интереси тук, на Балканите, талантливи демагози и изпечени мошеници като Мило Джуканович, Александър Вучич и Никола Груевски са грижливо закриляни от големите играчи на геополитическия покер. Така Джуканович се превърна в герой за Запада, Груевски – в любимец на Русия, а хитрото момче от Белград, Вучич, успява да се хареса и на едните, и на другите. Сега на мода е Груевски. Кафанският фолклор го канонизира като кръстник на македонската държавна мафия. Това е шлагерът, който се пее от масовката. В средите, посветени в тайнството на властовото подземие, отдавна се говори за политическото раково образувание „Груевски-Миалков-Янкуловска”, а тези, които не са загърбили завета на дедите си, обвиняват Груевски в два смъртни гряха. ПЪРВО. За няколко мандата начело на ВМРО той, без капчица свян, изпразни тези четири букви от съдържанието, което бяха вложили в тях Даме и Гоце, Тодор Александров и Иван Михайлов и удобно се облегна на абривиатурата ДПМНЕ, чиято сърцевина се състоеше от стремежа да бъдат съхранени югопостулатите за Македония и в новото време. ВТОРО. На този фалшификат той уши един много скъп античен костюм, под който бяха скрити всички оръжия, сътворени от Новакович до Темпо, Ранкович и Тито. Вече на всички е ясно, че Груевски е враг на ВМРО, и че ВМРО, няма нищо общо с ДПМНЕ. ЕТО ТИ И ПАРАДОКС: Заев, чиито лидерски възможности са скромни, получава шанса да спаси и същността на ВМРО. Как? Благодарение на силния международен натиск СДСМ, традиционно свързан с Белград, сега се опитва да композира своя влак върху други релси. Ако състави правителство и предаде Груевски в ръцете на правосъдието, той без да иска би създал условия ВМРО най-после да потърси истинските си корени и чрез едно ново ръководство, да върне смисъла и съдържанието на неговия дух, неразривно свързан с идеите, борбата и разбиранията на възрожденците и революционерите. Категоричността, с която Заев отхвърли искането за осъждане на геноцида върху албанците след 1912 г, като заяви, че това е било политика на сръбската държава, той подсказва и посоката на неговата евентуална еволюция. ЕТО И СЛЕДВАЩИЯТ ПАРАДОКС: Албанците, преследвайки собствените си цели, разчистват пътя за евроатлантическата интеграция на Македония, от което се страхуват най-много Атина и Белград. Съставянето на правителство с албанските партии съвсем не означава, че ще бъде приета и тяхната Платформа. Истерията за двуезичността изкуствено се раздухва от Груевски, поради страха му от възмездие за сторените безчинства. Всяка конституционна промяна в Македония е възможна само с одобрението на две трети от депутатите. Това изисква подкрепата на ВМРО, което няма как да стане. А албанците не от днес търсят варианти за постигане на целите си. И няма какво в Скопие да се правят на изненадани от Платформата, сътворена в Тирана. Не е толкова далече 1991 г., когато те бойкотираха новоприетата Конституция, защото тя копираше много от правните норми на Титова Югославия. Македонският политически и интелектуален елит много добре си спомня, че още през 1998 г. председателят на Албанската академия на науките академик Ули Попа изработи подобен документ. През 2002 г. се появи и Платформата на Фронта за албанско национално обединение /ФАНО/, също разработена в Тирана. Няма как да се забрави и Отвореното писмо на тогавашния председател на МАНУ академик Георги Ефремов, с което на 8 март 2001 г. призова колегите си от Тирана да седнат и да обсъдят проблемите. Без съмнение, албанците преследват своите максималистични цели, но кое правителство след 1991 г. превърна техните агресивни претенции в дипломатически приоритет? През декември 2016 г. Еди Рама, Зйадин Села и Билал Касами бяха окуражени от статията на английския бивш дипломат, а сега анализатор и университетски преподавател Тимъти Лес, както и от думите на американския конгресмен и албански лобист Дейна Рорабейкър за подялба на Македония, но позицията и на официален Лондон, и на Белия дом е, че те твърдо стоят зад териториалната цялост на страната и зад мултиетническото общество. Защо никоя партия, след тези провокативни изявления, не публикува текста на Охридското споразуемение от 13 август 2001г, прието под егидата на международните посредници Джеймс Пардю, Ален Жупе и Франсоа Леотар, заедно с новата албанска Платформа, за да се разбере, че има само един международно признат документ за правата на албанците в Македония!? Нека Заев да сформира ново правителство! Македония няма да пропадне. Тогава ще се разбере, какво точно е договорил с Али Ахмети и компания той. И ако е надскочил правата и морала, има парламент, който ще реши каква да бъде следващата крачка. Това ще отвори простор за ускоряване на евроатлантическия интеграционен процес. Ще помогне и на ВМРО да се освободи от югоносталгичната наркоза на ДПМНЕ и чрез нови лица в ръководството, да се обърне към автентичната същност на тази организация. А какво наблюдаваме днес? Журналисти, приели в най-съкровената си същност сърбизма като причастие и отровени от българомразие - пример Мирка Велиновска, са най-екзалтираните защитници на ВМРО. Каква перверзия! И точно тук е зашифрован големият заговор срещу тази най- самобитно-истинска македонска организация. При едно ново правителство, с подкрепата на международната общност, ще бъдат измъкнати много и от козовете на сърби и гърци. И най-после, това ще помогне и на албанските политици да погледнат трезво на реалностите. Без Али Ахмети и Мендух Тачи, които също са клиенти на правосъдието,те ще имат възможност да направят по-мъдър политически избор. Ако ли не, анексионистичните им претенции, подбуждани от Тирана, ще ерозират баланса на геополитическите интереси, с което никой няма да се съгласи. На Македония й предстои труден, но оздравителен път. И тя ще го извърви с достойнство. А България? Тя най-после да поеме своята отговорност. Не пред настоящата политическа конюнктура, а пред историческия момент. Новото начало в отношенията между двете държави чука на вратата. То ще бъде болезнено-мъчително, осеяно с много капани на миналото, но е неизбежно. И в това никой не трябва да се съмнява!

"Българите в Р Македония да бъдат градивен елемент в Конституцията на държавата..." твърди Владимир Панков, председател на Асоциация "Радко"

Брой 6, 2016 г. | Списание “България Македония“
Владимир Панков е роден през 1954 г. в Охрид. По образование е икономист. Работил е известно време в Швейцария. След разпада на Югославия, заедно със съмишленици, създава Организация на българите в Р Македония, носеща инициалите на историческата ВМРО. Това става през 1993 г. Организацията не получава официална регистрация, а Владимир Панков е арестуван няколко пъти, бит и малтретиран заради това, че изповядва българската си национална принадлежност. На 30 юли 1996 г. по­лучава български паспорт. Поканен от известния австрийски лингвист професор Ото Кронщайнер на симпозиум в Залцбург, той е задържан на летището в Скопие и българският му паспорт е отнет от полицията. Обявената от него гладна стачка завършва с връщане на документите за самоличност и идването му в България, където престоява до 1998 г..
На 27 октомври 2000 г. той създава Сдружение на граждани "Радко", което е представено официално в хотел "Холидей ин" в Скопие, съпътствано от хвърляне на димки и други провокации. По-късно Сдружението е обявено за противоконституционно от македонската съдебна власт. През 2008 г. "Радко" печели делото в Съда по правата на човека в Страсбург, срещу Македо­ния.
От тогава до днес опитите на Владимир Панков за озаконяването на Асоциацията на граждани за запазване на идентичността на българите в Р Македония "Радко" - Охрид не бяха един или два. Най-после, Асоциацията е регистрирана от Централния регистър на Р Македония, което е атестат за борбените качества на нейния председател.

Пълен текст

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню